Защо хлябът в България е толкова скъп

Коментар на Емилия Милчева:

Ако популизмът на политиците беше хляб насъщен, гражданите щяха да са сити и доволни. Но в действителност популизмът изхранва политиците, докато българите плащат за все по-скъп хляб.

Нулевата ставка по ДДС за хляба и брашното, въведена в средата на 2022 година с актуализация на бюджета, беше от полза единствено за бизнеса. Предложиха ги съответно БСП и "Има такъв народ" (ИТН) - две от политическите сили в разпадналия се кабинет на "Продължаваме промяната" (ПП). Оттогава мерките бяха удължавани, за да действат до края на 2024 година, но сега опитът на БСП да я удължи с още година беше париран в парламентарната бюджетна комисия. Служебният министър на финансите Людмила Петкова обясни, че не се наблюдава ефект на изсветляване на бизнеса в резултат на данъчната преференция, а бюджетът губи 94 милиона лева годишно.

Независимо, че мярката беше приета, за да облекчи потребителите предвид растящата инфлация, резултатът беше предсказуем - изконсумира я бизнесът. Нито финансистите, нито политиците имаха илюзии, че хлябът ще поевтинее. Едва ли са вярвали особено и хората. Но след като нулевата ставка приключи на 31 декември м.г., цената му автоматично скочи с 15-20 до 30 процента. Това обаче не засяга толкова много хора. Данните на националната статистика показват, че консумацията постепенно намалява през годините - докато през 2014 година потреблението на хляб и тестени изделия е било 93.2 кг на човек, през 2020 година вече спада на 80.4 кг, а три години по-късно е 72.5 кг.

0% ДДС не спря поскъпването

Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) след въвеждането на нулевата ставка в средата на 2022, "ценовото равнище на хляба и зърнените храни според хармонизирания индекс на потребителските цени спада от 170.11% на 162.80%". Но после започва отново да расте, като през юли 2023 достига 179.55% – ниво, значително по-високо отпреди въвеждането на данъчното облекчение, отбелязват от ИПИ.

По данни на Евростат през август 2022 цената на хляба в ЕС е била средно с 18% по-висока спрямо август 2021, а за България на годишна база увеличението е било около 30%. Основната причина за поскъпването не само на хляба, но и на други основни храни, бе войната на Русия в Украйна, нарушила доставките в глобален план, тъй като и двете страни са основни износители на зърнени култури, пшеница, царевица, маслодайни семена (особено слънчоглед) и торове. Увеличените разходи за енергия и суровини повишиха цените, в т.ч. и на хляба, а загубите от нулевата ставка платиха същите потребители, които плащат и за поскъпналия хляб. Така че намаленото ДДС не компенсира повишените производствени разходи, а спестените от данъка средства останаха в част от веригата на производство и дистрибуция, без да се отразят на крайните цени.

Наред с това в по-малките населени места конкуренцията е слаба, а значителна част от производителите са в сивия сектор. В тези райони местните производители често диктуват цените, защото липсата на алтернативи дава възможност за монополно поведение. Нулевата ставка по ДДС практически не им влияе – вместо да стимулира по-ниски крайни цени, тя просто увеличава печалбата на отделни играчи във веригата. Липсва прозрачност и информация за реалния брой на производителите на хляб и хлебни изделия, което затруднява какъвто и да е ефективен контрол или оценка на ефектите от данъчните политики.

Ситуацията се влошава и от слабата институционална база – държавата не разполага с точна статистика за производството, дистрибуцията и ценовите маржове на хляба. Това я прави неспособна да вземе адекватни мерки или да оцени дали данъчните облекчения постигат целите си. А потребителите са изправени пред психологически натиск, който ги кара да очакват нови поскъпвания, вместо реални намаления.

Политически дивиденти

Разбира се, производителите се кълнат, че не искат да вдигат цената на хляба, но държавата им го "наложила" с премахване на данъчната преференция. Заедно с това предупреждават, че няма да спрат дотук, тъй като повишението на цените на електроенергията и на минималната работна заплата вещае още поскъпване.

Политиците обаче продължават да се намесват на пазара в опит да постигнат краткосрочни политически цели, без да вземат предвид последствията върху най-уязвимите - същите, които консумират най-много и най-евтин хляб. Тези хора са и част от групата на енергийно бедните българи, изчислени на 1.8 милиона. Властта успя да формулира определение за енергийната бедност през 2023-та, но не и как ще подпомага засегнатите.

Цената на хляба отново е предмет на спекулации и популизъм. На тази кукичка политиците ловят избиратели, но всъщност купуват благоразположението на бизнеси - и при това не плащат с пари от джоба си.