Защо Владимир Путин иска преговори, точно когато печели?

Изглежда, че напоследък Владимир Путин е особено сговорчив. През ноември източници от Кремъл разкриха готовността на руския президент за обсъждане на споразумение за прекратяване на огъня, а по-рано този месец Путин каза, че е готов да направи компромис относно Украйна по време на разговорите с бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп.

Ентусиазмът на Путин за преговори изглежда озадачаващ. Защо да преговаря, когато печели, пита в статия за британското издание UnHerd Бетани Елиът, специалист по Русия и Източна Европа.

Руските сили напредват на бойното поле, Москва има войски и ракети от Северна Корея, а Тръмп отхвърли украинския президент Володимир Зеленски като "най-големия продажник на земята". Тези благоприятни обстоятелства могат да обяснят защо, докато твърди, че няма предварителни условия за преговори, Путин вече не приема сериозно перспективата. На пресконференцията си в края на годината Путин каза, че ще подпише споразумения само с украинския парламент и неговия председател, в съответствие с изявлението на Кремъл, че закъснелите избори са направили президентството на Зеленски нелегитимно. Руският президент добави, че колегата му в Киев ще трябва да бъде преизбран, за да може Москва да разговаря с него.

Практическите усложнения са ясни: украинските депутати трябва да отделят време, за да организират и съгласуват условията за прекратяване на огъня между партийните линии, като броят на участниците предоставя по-големи възможности за руска манипулация. Това е преди дори да се вземат предвид предизвикателствата на провеждането на избори, когато избирателите са в чужбина или на фронта. Освен това Путин каза миналата седмица, че ще бъде отворен за предложението на Словакия за провеждане на мирни преговори. Те вероятно биха били приветствани от словашкия премиер Роберт Фицо, който разгневи Киев заради приятелските му отношения с Кремъл.

От гледна точка на Запада това е най-опасната стратегия, която Русия може да приеме: Путин изпраща положителни сигнали, но забавя процеса със забавяния и произволни или неприемливи искания. Надеждата на Кремъл е да постигне напредък на бойното поле, тъй като вниманието на Запада се измества от доставките на оръжия към подкрепата на преговорите, като обещанията за помощ за Киев са под съмнение заради несигурност относно дълготрайността на конфликта.

И така - как да накараме Русия да седне на масата за преговори? Планът на Тръмп е да увеличи оръжията за Украйна, ако Путин откаже. Въпреки това предишните усилия се натъкнаха на логистични пречки и този ход може да се окаже непопулярен сред неговите MAGA-активисти. Друго решение, предложено от анализаторите, са наказания за протакане, с допълнителни санкции за Москва и повече доставки на оръжия за Киев за всеки месец без сделка. И все пак Кремъл доказа, че може да заобиколи санкциите, а Путин знае, че истинската опасност за Украйна не е липсата на оръжия, а липсата на хора, което прави дискусията на лагера на Тръмп за "въоръжаване на Украйна до зъби" всъщност доста беззъба.

Руският президент също така е наясно, че Тръмп скоро може да загуби търпение за продължителни преговори и имайки по-малко влияние над Русия, отколкото над Украйна, може да притисне Киев да приеме неблагоприятни условия само за да постигне споразумение. Зеленски предположи в края на ноември, че може да се постигне сделка, ако останалата му територия е "под чадъра на НАТО". И все пак, докато изразява това, което би могъл да приеме, Путин подчертава това, което не би могъл.

На 26 декември руският лидер отхвърли предположението - за което се смята, че е централно за плана на Тръмп - Украйна да получи членство в НАТО през следващите 20 години. Руският външен министър Сергей Лавров по-късно повтори недоволството на Москва от идеята, както и от перспективата за европейски мироопазващи сили в Украйна. Очевидно без да бърза, той отхвърли всякакъв ангажимент с екипа на Тръмп до встъпването му в длъжност. Междувременно съобщението на Лавров, че Русия ще се откаже от мораториума върху разполагането на ядрени ракети, способни да поразяват цели със среден и малък обсег, показва, че Москва няма да се откаже от ядрените си заплахи. Путин също сигнализира отказа си да отстъпи от ограничаването на военните сили на Украйна до 85 000 войници, постоянния неутралитет на Украйна и пълното изтегляне на Киев от регионите Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон. Това са исканията, по които Украйна може да бъде притисната да направи компромис.

Всички сделки започват с максималистични позиции, но Путин не проявява интерес към реални компромиси. Надява се да не е единственият. Кремъл залага, че новият "deal maker" в Белия дом ще намери тази конкретна сделка за твърде скучна и твърде закъсняла, за да заслужава нещо повече от прибързани усилия.