Има ли изход?

Има ли изход?

Изход има, но той не е война. Еманюел Макрон, полу забравен от френското общество, след трите загубени от партията му избори, намери пролука за изява в украинската безизходица. Той организира пет конференции, за да убеди европейците в "руската заплаха", която щяла да се превърне в реалност след капитулацията на Украйна.
В продължение на три години повечето френски медии информираха за недъзите на руската армия, икономическа криза, за фаталния спад на износ на газ и отличната съпротива на украинците, благодарение на западната военна техника. Украинците и западното обществено мнение бяха излъгани! Изведнъж цялата тази пропаганда се оказа димна завеса. Същата като неговата не добре подготвена среща с Доналд Тръмп, на който се подмаза по начин недостоен за един президент. Само минута след гушкането с американският президент, той се похвали, че е "вредил" Зеленски за среща в Белия дом. Всички видяхме успеха на Макроновата инициатива.
Никаква самокритика не се чу в Париж, нито от Париж. Макрон дори отрича мнението на Тръмп (зад гърба му) за прекратяване на войната, пренебрегвайки значението на американското оборудване на украинската военна техника. С гръмогласни призиви за пращане на европейски войници на територията на военните действия или по границите на Украйна, американците могат да се ядосат и да спрат електронните свръзки на армията на Зеленски. Решение което ще остави украинците без защита.
Макрон не спира да разпространява идеи за въоръжаване на европейците, без да пита никой!? Предлага дори "Атомната възпираща" отбрана на страните членки. Подобно разпространение на атомни бомби е забранено от френската конституция. Копчето е едно и само френският президент има право да го ползва! Макрон явно пресоли супата с антируската психоза, за повдигане собствения си изтънял рейтинг.
Кой нормален човек би помислил, че след три години война с 500 хиляди убити, руските танкове ще атакуват Полша?!
Не е ли време геополитическите анализатори да вземат думата и да призоват за разум и за мир?
Тези дни се навършват 79 години от конференцията в Ялта. На нея Сталин включва Украйна и Беларус, които заедно с руската федерация, според него, трябва да имат представителство в ООН. Чърчил пита защо? Сталин му помага високомерно – Защо да нямаме три, когато и вие имате три? Понеже англичанинът недоумяваше, грузинецът допълни – Канада и Австралия какво са?!
Който говори за Украйна трябва да почне от Ялта. Сталин с големите ножици на победител не го интересува, че на украинска територия има поляци, руснаци, украинци, унгарци, българи и други може би националности.
Днес тази етническа и религиозна мозайка е на парчета. Тя никога няма да се залепи. Сталин не се е нуждаел от лепило. Насилието което е упражнявал е било достатъчно. Украинците Хрушчов и Брежнев са инвестирали в Донбас без да мислят за несъвместимостта на украинският с руският национализъм. Факт е, че за мнозинството руснаци - Украйна е Русия. Дори и за последният противник на Путин - Навални, Украйна е била и е руска.
За съжаление благодарение на войната, украинците никога няма да проговорят на руски. Ето защо на тази огромна територия има място за две държави. И европейските държавници трябва първо да се надвесят над салфетката от Ялта, преди да търсят заеми за въоръжаване.