Защо България предпочете ваксината на Astra Zeneca пред останалите

България изостава от другите страни в Европейския съюз (ЕС) с темпа на ваксиниране срещу COVID-19 и основната причина за това е малкото количество доставяни ваксини.

Причината за това пък е, че държавата е предпочела да поръча повече от ваксината, която все още не е одобрена. Други държави от ЕС обаче са поръчали достатъчно от всички видове ваксини и сега могат да ускорят кампанията по имунизиране.

Предпочетеният от България производител е Astra Zeneca. Защо точно тази фирма? Сред възможните обяснения са по-ниската цена на техния препарат и по-малкото изисквания за транспорт и съхранение. В социалните мрежи хора питат дали има връзка и фактът, че начело на фирмата в България е майката на евродепутатка от ГЕРБ. Властите отричат всяко от тези обяснения. Така въпросът "Защо?" продължава да не получава отговор. В това време ваксинирането в други държави върви напред, а България изостава и така се оказа начело и в тази негативна класация.

Какво точно става?
До средата на тази година България планира да е ваксинирала около 36 % от населението си, което прави около 2,5 млн души. Такъв график представиха пред Свободна Европа здравните власти. Ако тази цел бъде достигната, това ще означава, че към края на месец юни страната ще е изпълнила първите две фази от имунизационната си програма, в които са включени медици и рискови групи, и ще може да започне масова ваксинация. По същото време Испания планира вече да е имунизирала около 70% от населението си, а Дания - цялото население над 16-годишна възраст.

Броят от 2,5 милиона ваксинирани българи ще бъде достигнат обаче само в случай, че Европейската комисия одобри за използване имунизационния препарат на Astra Zeneca. Това е фирмата, от която българската държава е поръчала най-голям брой ваксини (4,5 млн).

Засега разрешени за ползване в ЕС са два препарата – на Pfizer и на Moderna. Ако се разчита само на "сигурното", България ще получи по план до лятото на тази година ваксини, които ще са достатъчни за 750 хиляди души, което е само малко над 10 % от населението.

Към този момент България е последната държава в ЕС по темпа на имунизация, т.е. най-малко българи на всеки сто души са ваксинирани. Причината е очевидна - в момента няма повече ваксини. А причината за това е, че здравните власти са договорили най-големи количества за доставка с Astra Zeneca, които разработиха ваксина заедно с Оксфордския университет.

Повечето от останалите европейски държави са поръчвали сходни количества от различните фирми, за да могат да получат достатъчно бройки за бърз старт на имунизациите, които и да са първите одобрени препрати.

Разминаването между поведението на България и останалите страни от ЕС доведе до ситуация, в която и медии, и опозиционни политици, и граждани в социалните мрежи търсят обяснение на факта: защо България е фаворизирала Astra Zeneca на фона на Moderna и Pfizer?

Много хора в социалните мрежи обясняват това с факта, че дългогодишен изпълнителен директор на "Астра Зенека - България" е Зоя Паунова, а нейната дъщеря Ева Майдел евродепутат от ГЕРБ. Управляващите отричат тази връзка да има роля.

"Не сме вземали политическо решение"
Възможното с тази роднинска връзка беше отхвърлено от здравния министър Костадин Ангелов.

"Не сме вземали политическо решение, свързано с броя и доставката на ваксините. Никога не сме се ръководили от фирма, когато препоръчваме или поръчваме бройки ваксини, напротив - водили сме се от вид ваксина", каза пред журналисти в понеделник Ангелов, докато получаваше втората доза от ваксината на Pfizer.

Министърът допълни, че “български политици, представители на опозиционни партии разпространяват неверни твърдения. Тези политически мераклии са социални лешояди, които се хранят от грешките на хората, които воюват на терена на войната, която водят гражданите с COVID-19".

Министърът каза още, че са поръчали от всички видове ваксини, "така че дозите от всеки вид да стигнат за около три милиона български граждани на вид ваксина, без да се ръководим от фирма или от нечий интерес".

Потърсихме от Министерството на здравеопазването данни за договорените доставки и тези данни показват различна картина.

Всяка държава в ЕС има определена квота в зависимост от броя на населението от доставките по сключените от Европейската комисия договори с производителите на ваксини. За България тази квота е 1,55% от всички дози по всеки договор. Това обаче е квота, която правителството може да реши да използва изцяло, а може и да не реши. Всичко в рамките на тази квота е избор на съответното правителство - от коя фирма и по колко.

Повече от половината заявки са от Astra Zeneca
До декември месец миналата година Европейската комисия има сключени договори за 300 млн. дози с Pfizer/BioNTech, за 160 млн. дози с Moderna и 400 млн. дози с Astra Zeneca. Именно тези бройки държавите трябва да разпределят, като всяко правителство договаря само доставките за страната си. Условието е да се ограничи в квотата - т.е. България може да поръча колкото иска ваксини от всяка от фирмите, стига те да не са повече от 1,55% от всичките за ЕС.

Според отредената за България квота, страната има право да поръча до 4,6 млн. дози от препарата на Pfizer, както и по 2,4 млн. дози от Moderna и 6,2 млн. дози от Astra Zeneca.

Здравните власти обаче не използват цялата квота и решават да поръчат ваксини от различните фирми в различно съотношение от това на ниво ЕС. До декември 2020 г. София поръчва 1 млн. ваксини от Pfizer (с което достига до 0,33% от общата поръчка, а не до отпуснатите 1,55%). От препарата на Moderna България поръчва едва 500 хиляди броя (което е 0,31% от общата поръчка на ЕС).

Най-голямо количество ваксини България поръчва от Astra Zeneca – точно 4 518 323 бройки. Това число най-много се доближава и до квотата, на която страната има право. Договорените препрати са 1,13% от всички за Европа.

През януари месец, след като стана ясно, че София изостава с ваксинациите, правителството съобщи за нов договор с Pfizer/BioNTech. Междувременно ЕК сключи анекс с компанията и увеличи с още 300 млн. броя договора си с нея. Така Pfizer трябва да осигури 600 млн ваксини за населението на ЕС. А България от своя страна съобщи, че ще получи още 2,9 млн бройки от ваксината в бъдеще.

Сметката показва, че общо всички ваксини, които София ще получи от Pfizer и Moderna, са 4,4 млн. дози. Т.е. дори с новата поръчка от месец януари техният общ брой не достига заявеното количество от Astra Zeneca. А тази ваксина все още не е одобрена и отдавна беше известно, че тя не е сред първите в процедурата за издаване на разрешение.

Други предпочитат Pfizer/BioNtech
На този фон в края на ноември Германия е поръчала 70 милиона дози от Pfizer/BioNTech. От Moderna Берлин е заявил 15 млн. дози. А поръчката от Astra Zeneca е 56 млн. дози. През януари Германия е увеличила поръчката си от Pfizer на 90 млн дози. Видимо страната е заявила най-много от препарата на Pfizer/BioNtech, който беше първият одобрен. Така ваксинацията може да върви по-бързо.

В Чехия също се вижда различна картина. Правителството в Прага е заявило от Pfizer 3,525 млн. дози, от Moderna - 1,9 млн. дози, а от AstraZeneca - 3 млн. дози. И там първата одобрена ваксина е била предпочетена и ваксинирането набира скорост.

Великобритания, която вече не е част от ЕС и чието правителство инвестира в препарата на Astra Zeneca и Оксфорд, e заявила 100 млн дози от него към края на миналата година, но е договорила и 40 млн дози от този на Pfizer. Лондон обаче одобри ваксината на Astra Zeneca в края на декември и там ваксинирането върви с бързи темпове.

Общо за Европейския съюз делът на договорите за препрати се разпределя така: ваксините на Pfizer са 26,4%, на Moderna - 7,6%, а на Astra Zeneca – 17,6%.

Всички тези числа може да ви объркват, но показват ясно как другите държави в ЕС имат предпочитание към първите одобрени ваксини, а България се откроява с фаворизирането на фирма, чийто препарат все още няма разрешително.

Кой е преговарял от името на Astra Zeneca?
Зададохме въпроса защо България е заложила в най-голяма степен на Astra Zeneca за доставка на ваксини. Засега нямаме точен отговор. Според обясненията на здравния министър пред медиите „причините не са политически“.

Потърсихме отговор и от "Астра Зенека - България". Попитахме компанията дали роднинската връзка между нейния директор Зоя Паунова и евродепутатката от ГЕРБ Ева Майдел е оказала влияние при преговорите за количествата доставки.

Поискахме да научим също кой е водил преговорите с българското правителство от страна на Astra Zeneca, както и кога е постигната договорката за броя на препаратите, водят ли се разговори за допълнителни количества, както и кога се очаква одобрение на продукта и пристигане на първите дози у нас.

От "Астра Зенека - България" не коментираха дали фактът, че Зоя Паунова и Ева Майдел са майка и дъщеря, е оказал влияние на процеса по договарянето, нито дадоха информация кой го е водил от страна на компанията.

"Със сключването на споразумението с ЕК, всички страни-членки имат възможност за равнопоставен достъп до потенциалната ваксина, която ще бъде осигурявана без печалба по време на пандемията", заявиха от фирмата.

В изпратения отговор от "Астра Зенека - България" се казва още, че договорът с Европейската комисия "ще подкрепи производството на до 400 млн дози от кандидат-ваксината срещу COVID-19 на Оксфордския университет, като доставките ще започнат след очакваното регулаторно одобрение в началото на 2021 г".

Как е избрана тази ваксина?
Ваксините се различават по цени и по изисквания за транспортиране и съхранение. Въпреки че цените на препратите официално са конфидециални, вече е известно, че ваксината на Astra Zeneca е няколко пъти по-евтина от тази на Pfizer/BioNTech. В средата на декември белгийски министър публикува в Туитър договорените от ЕС цени, но веднага след това изтри поста си. Според тази информация, ваксината на Pfizer струва 12 евро на доза, тази на Moderna - 18 евро, а препаратът на Astra Zeneca - 1.78 евро.

При други ваксини има оскъпяване и заради специалните изисквания, а България няма достатъчно фризери, които да поддържат –80 градуса по Целзий. Ваксината на Astra Zeneca се съхранява доста по-лесно. Така този препарат се оказва и по-евтин, и по-лесен за използване.

Правителството отрича това да е бил водещият критерий. Във вторник вицепремиерът Томислав Дончев каза, че решенията коя ваксина да предпочете България „не са нито политически, нито икономически“. По думите му „решението е здравно и е по препоръка на българските учени“.

В края на миналата седмица обаче директорът на Националния център по заразни и паразитни болести и член на Националния оперативен щаб Тодор Кантарджиев каза, че ефикасността на препарата на Astra Zeneca е "доста по-ниска" от 90-95%, каквато е констатирана при вече одобрените ваксини на Pfizer и Moderna. По думите на главния санитарен здравен инспектор Ангел Кунчев, когато България е поръчвала ваксините, се е очаквало Astra Zeneca да е първата получила одобрение. Той обясни също, че съхранението е значително по-лесно от това на другите ваксини.

Пред "Свободна Европа" Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването коментира, че най-вероятно България е заложила на по-евтината ваксина, а и когато са поръчвани препратите не се е знаело кой първи ще бъде разрешен за употреба.

„Не знам дали това, че майка на евродепутатка от ГЕРБ е шефка на Astra Zeneca за България е оказало кой знае какво влияние. Водеща ми се струва прогнозната цена, която е ясно, че е по-ниска от Pfizer и Moderna”, каза той. Според него големият проблем е, че България не е поръчала по-големи количества от всички ваксини.

„Имали сме право на повече, а не сме го ползвали. Затова и няма как тук да има бърза имунизация на населението“, прогнозира Кацаров.