Пет мита за хомеопатията

На 10 април целият свят отбеляза Световния ден на хомеопатията. Това е датата, на която през 1755 г. е роден д-р Самуел Ханеман - един изключителен новатор и откривател на хомеопатията.

По този повод върви международна научна и медицинска информационна кампания “За Хомеопатията”, която оборва най-честите митове, свързани с нея.

Д-р Зорка Угринова, специалист по обща медицина и клинична хомеопатия и преподавател към Европейската школа по клинична хомеопатия, представи научни доказателства, които опровергават неверните твърдения, свързани с този начин на терапия, пише zdrave.to.

Мит 1. Хомеопатията не лекува

Това е може би най-често цитираното и напълно невярно твърдение за хомеопатията. Съществуват над 220 рандомизирани контролирани проучвания, като само при 4% от тях не е доказан ефект от приложението на хомеопатията.

Най-всеобхватното до момента медицинско проучване е EPI3 и е проведено във Франция сред 825 общопрактикуващи лекари и 8559 техни пациенти.

То показва, че при еднакви здравни резултати при пациентите, лекувани с хомеопатия, при инфекции на горните дихателни пътища се приемат 57% по-малко антибиотици и 46% по-малко температуропонижаващи и противовъзпалителни средства; при мускулно-скелетни болки се приемат 46% по-малко нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС) и 67% по-малко анелгетици; при тревожност, депресия и нарушeния на съня се приемат 71% по-малко психотропни лекарства.

Мит 2. Хомеопатията лекува много бавно

Двойно сляпо клинично проучване с контролна плацебо група показва, че при температура над 38 градуса и поне 2 грипни симптома – главоболие, мускулни и ставни болки, лумбалгии или втрисане, 66% от пациентите, лекувани с хомеопатичния антивирусен препарат Осцилококцинум, са излекувани в рамките на първите 48 часа.

Мит 3. Хомеопатията лекува всичко

За съжаление, това не е така. Хомеопатичният метод е особено ефикасен при широк кръг от заболявания и неразположения – например, при рецидивиращи инфекции, често боледуване, алергии, леки хормонални нарушения, тревожно-депресивни състояния и нарушения на съня, предменструален синдром, неразположения по време на бременността и менопаузата, мускулно-ставни проблеми и др., но тя не е панацея.

Хомеопатията може да има само допълваща роля при тежки инфекции, сериозни неврологични и психиатрични състояния, рак, животозастрашаващи болести и при такива, налагащи хирургична интервенция, както и при някои хормонални нарушения.

Мит 4. Хомеопатията не се съчетава с традиционната медицина

Проучване, проведено от проф. Михаел Фрас, специалист по вътрешни болести в болничното отделение по онкология и професор от Университета по медицина във Виена, показва, че прилагането на хомеопатични лекарства като допълнение към конвенционалното лечение на рака на белия дроб, помага да се подобри качеството на живот на пациентите и предизвиква по-добро понасяне на тежката химиотерапия. Резултатите сочат, че благодарение на хомеопатията, значително се подобряват 15 странични ефекта (умора, гадене, загуба на апетит и др.) и се удължава преживяемостта на пациентите със 7 месеца.

Мит 5. Хомеопатията е против ваксините

Клиничната хомеопатия не отрича ваксинопрофилактиката. Хомеопатията в България по закон може да се практикува единствено и само от лекари. И като такива те подкрепят ваксините, залегнали в задължителния имунизационен календар на страната.

„С помощта на правилно подбрано хомеопатично лечение, често боледуващите деца се разболяват много по-рядко и по-леко. Освен това кризите при пациенти с хронични заболявания, като бронхиална астма, сенна хрема, слънчева алергия, артрозна болест, стават все по-редки и преминават по-леко.

Лекарите-хомеопати считат, че природата както в човека, така и извън него, е в хармония и в равновесие, а болестта ги нарушава. С помощта на хомеопатичните лекарства не се потиска болестта, а се цели да се мобилизират собствените защитни сили на организма, т.е. хомеопатичните лекарства са само сигнал към организма с какво трябва да се справи сам.

Те са безвредни и могат да се прилагат от първия ден на раждането на детето, при бременни и кърмещи жени, както и при алергични пациенти“, допълва д-р Угринова.