Случаят на осемгодишната Нарин в момента е една от най-горещите теми в турските медии. Момичето се издирваше от седмици, преди тялото му да бъде открито - напъхано в чувал и оставено на брега на близката до родното му село река. Това престъпление разтърси цяла Турция, а мълчанието на хората от селото, които очевидно прикриват извършителя, предизвика вълна на възмущение в цялата страна.
По случая дотук са задържани 12 души, сред които и чичото на убитото момиче, в чиято кола е открита ДНК от убитото дете. Според съдебните медици то е било удушено. Смята се, че в селото трябва да има някой, който да знае какво се е случило, но всички мълчат.
В Турция липсва превантивна политика
Нарин не е изолиран случай. По данни на Турския център за правата на децата (FISA) през последните две години и половина са били убити най-малко 64 деца - често в резултат на домашно насилие. Центърът събира данните си от публично достъпни източници. От 2016 турските власти вече не публикуват официални данни за убити или изчезнали деца. Според последните публикувани статистически данни между 2008 и 2016 година 104 531 деца са обявени за изчезнали в цялата страна. Днес не е ясно колко от тези деца са били открити впоследствие - живи или мъртви, нито пък колко са новите случаи след 2016 година.
Експертите критикуват липсата на прозрачност и на превантивна политика в тази област и призовават за системно събиране и публикуване на информация за изчезналите деца. "Нуждаем се от данни, за да можем да предложим политическо решение на проблема", казва експертът от FISA Езги Коман.
Комитетът на ООН по правата на детето също от години призовава турските власти да предоставят съответната информация. "Ако те наистина разполагат с данни, но ги крият, това би означавало, че не искат да бъдат подведени под отговорност. Или искат да скрият сериозността на положението. Или пък просто не ги е грижа за децата", казва Коман.
ДВ изпрати запитване по темата до турското Министерство на семейството и до Централния статистически орган (TUIK), но досега отговор не е получен. Опозицията също е поискала от правителството да предостави информация, включително за това колко деца са изчезнали в Турция от 2016 насам. Според някои информации става въпрос за повече от 10 000 такива случая. 15-дневният срок за отговор на парламентарното питане изтече миналия четвъртък – без никакъв резултат. Бурханетин Булут, опозиционен политик от Републиканската народна партия (РНП) определи това като позор за правителството.
"Децата трябва да са запознати с правата си"
Ако има такива данни, казва криминалистът Халис Докгьоз, съдебните лекари, социалните работници, психолозите и полицията биха могли да разработят превантивни стратегии, за да предотвратят подобни случаи. "В момента ние не знаем нищо. Проследяваме даден случай едва след като той стане публично достояние. А когато го правим, се интересуваме само от това кой е убиецът. Това не е правилно", казва Докгьоз. Той смята, че на властите им липсва мотивация за разработване на устойчиви решения за предотвратяване на подобни случаи.
Шахин Антакялъоглу, координатор на Мрежата на защитниците на правата на децата, е съгласен с това. Необходима е публично достъпна система за предупреждение с всички налични данни и политика, ориентирана към решения. Това включва например леснодостъпна гореща телефонна линия за помощ, на която могат да се обаждат всички деца, независимо дали живеят в града или на село. Освен това ни е необходима "образователна система, която да учи децата какви права имат", допълва правозащитникът.
Няма никакъв смисъл "да се предоставят права на дете, ако то не знае нищо за тях", казва Антакялъоглу. "Казваме ли на децата къде могат да подадат сигнал, ако някой ги докосне? Трябва да започнем да ги учим на тези неща още в предучилищна възраст. Децата трябва да могат да разберат кога някой ги принуждава да направят нещо", добавя експертът.
Ако Турция не предприеме стъпки в тази поска, турското общество ще продължи да бъде разтърсвано от случаи като този на осемгодишната Нарин.
Автор: Бурак Юнверен