За календара и църквата

Относно календарния въпрос: трябва да се припомня, че никъде в Евангелието или в Новия завет на хората не се препоръчва да почитат Бога на точно определени дати. Вместо това е разказана историята за това, редно ли е да се лекува в събота. И по този повод се казва, че не човекът е сътворен заради съботата, а обратно – съботата е учредена заради човека.

Разбира се, Мойсей казва кой празник кога да се отбелязва, но тогава това е било необходимо, за да се въведе един първоначален ред в богослужението. Но самият предмет на празника, тоест онова, което се празнува, е по-важен от датата, на която се празнува.

Тази година се навършват 50 години от замяната в богослужението на БПЦ на Юлианския календар със създадения през първата половина на XX в. Новоюлиански (подобен на въведения от Рим през XVI в. Григориански). По този начин църковните дати се уеднаквяват с гражданските. Оказва се, че тази промяна може да послужи като повод за несъгласие след християните, което, ако не бъде преодоляно, логично води към разкол. Така че това различие е добре дошло за онези, което са против единството на Църквата, тоест против нея самата. Всъщност на тях им е все едно по кой календар ще се служи – не това ги интересува, а именно разделението.

Но смисълът от приемането на новия календар не е просто в това, че той е по-точен – никой не оспорва, че е по-точен. То е в това, че в православието Църквата и държавата не се противопоставят, а са в съгласие (съ-действие, синергия). Затова възражението, че на Атон и в Иерусалим се служи по стария календар, е неуместно, тъй като в единия случай става дума за поместна църква без държава, а в другия - за монашеска република, също без държава. Очевидно, Църквата не може да следва държавата в нейното безбожие или ерес, но въвеждането на астрономически по-точен календар не е нито безбожие, нито ерес.

Колкото до Русия, там без съмнение архиереите разбират, че уеднаквяването е за предпочитане. Но те знаят, че смяната ще усили позицията на местните старостилци (старообрядци), които веднага ще кажат: „Ето, видяхте ли къде е истинското православие? При нас, а Московската патриаршия – това са едни съучастници на масона Вартоломей и слуги на Ватикана...“ И за да избегнат това сътресение, се въздържат.