Да знаеш в кого си повярвал?

Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил.

2 Тимотей 1:12

Това са думи на апостол Павел от Второто му послание към Тимотей.

Затворникът Павел. Окованият, изтощен Павел.

Римският гражданин, предпочел срам в името на Христос пред привилегиите на това гражданство. С изключение на една – да поиска неговият случай да се разглежда от императора, каквото право имат обвинените в тежки престъпления римски граждани.

И не защото има илюзии, че ще бъде пощаден животът му. Този земен живот Павел го е прежалил в мига, в който Христос му се разкрива.

И иска да спечели време не за себе си, а за да може повече хора по пътя към Рим да чуят за спасителната вест на Победилия Спасител Христос.

Откъде идва такава сила и такъв кураж?

От познаването на Христос.

Бог не е „нещо“. Бог е Личност. И Павел Го познаваше.

Затова каза „зная в Кого съм повярвал“, а не „в какво съм повярвал“.

Как Павел знае в Кого е повярвал?

Чрез вяра.