Няколко неща, които няма да намерите в Библията

Коментар на Неделчо Михайлов за varna24.bg

Св. Св. Констанин и Елена всъщност са син и майка.

Още приживе император Константин е наречен Велики. За да го нарекат така, неговите поданици-християни са имали доста сериозни основания.

Той е първия римски император, който спира гоненията, изтезанията и убийствата на християни. През 313 сл. Хр Константин издава едиктът от Милано и християните си отдъхват. Епохата, в която първите вярващи в един-единствен бог са разпъвани на кръст и хвърляни на лъвовете от Нерон вече е в историята. Нещо повече – самият император става ревностен християнин. По негово време е изработен и "уставът“ на християнската църква. "Указанията“ в какво трябва да вярва истинският вярващ са наречени "Символът на вярата“. Строят се църкви. Ако сте се чудили защо Истанбул се е наричал Константинопол – не се чудете. Градът е кръстен точно на този Константин. Той премества столицата на Римската империя от Рим в този град, построен специално за целта. Всъщност "Истанбул“ е зле произнесено и сдъвкано "Константинопол“…

Любопитното за този бележит християнски светец е, че въпреки цялата си любов, защита и развитие на християнството, Константин става християнин едва на смъртния си одър…Всъщност той прави Църквата официалната институция на християнството. За добро или зло. Или и за двете…

Библията (βιβλία –книга от βιβλίον – хартия, свитък на старогръцки) e настолната книга на християнството. Това доказано е най-популярната книга на човечеството. Съществуват пълни преводи на светата книга на 451 езика и частични преводи на още около 2500… Било е време, когато писанието – макар и в различни варианти е било единствения източник на просвещение и информация въобще. Стотици поколения са вярвали в непогрешимостта на библията. Днес, при по-внимателен прочит лесно ще се откриват логически грешки, чисти заемки от легенди и предания, времеви несъответствия, а според някои и чисти измислици за наивници. В крайна сметка, вярата е вътрешно усещане, което не се нуждае от доказателства. Но все пак… При сериозен преглед на християнските канони ще открием обаче неща, които са широко прокламирани от Църквата, обаче не присъствам в Светата книга.

Ето някои от тях. .

- Никъде не е написано, че Адам и Ева са изяли точно ябълка. Обяснението още в началото е за "плодно дръвче“, "плод“, но никъде не е спомената думата "ябълка“.

- В Библията никъде не се споменава за седемте смъртни гряха. Всичко това е добавено към доктрината на Църквата 600 години след разпъването на Христос. Всъщност основната информация за това идва от "Божествената комедия“ на Данте…

- В Библията никъде не се споменава за чистилище – "временната спирка на изпитание“ между рая и ада. Това е измишльотина на католиците чак от 13 .

- Исус не е роден нито на 25 декември, нито на 7 на януари. Никъде в Евангелията не се посочва точната дата на раждането му. Всъщност 25 декември е рождена дата на една сюрия предхристòви божества. Богът на Слънцето - Хор е роден на 25 декември около 3000 г. пр. н. е. от девицата Изида Мери. Древногръцкият Дионис също е черпил на тази дата. Големият конкурент на Христос по време на Римската империя – бог Митра също е роден на тази "божествена“ дата…

Най-важното според мен. Което обръща доста от станалите задължителни християнски обичаи и донякъде смисъла на вярата :

- В Библията никъде не се кръщават деца. Само възрастни! Самият Исус е кръстен на 30 години. "Който повярва и се кръсти – той ще бъде спасен." Това променя доста правилата на Църквата, нали… Де факто пеленачетата се кръщават, без да имат право да изразят свободна воля... И без никой да ги пита. Предрешението на религиозната принадлежност е един от "греховете“ на Църквата. Лично мнение на автора, разбира се.