Политическата наглост на финансово престъпление

Коментар на Константин Костов

Болшинството от представителите на българската политическа върхушка са посредствени, нагли и крадливи. Най-голямата им наглост е, че те се самоопределят като „елит“. „Те са извадка от нашето общество“ – ще констатира някой. Така е. И докато обществото снизходително се отнася към своите избраници, легитимирани чрез избирателен вот, нищо няма да се промени. А те ще стават още по-нагли и алчни.

Ще се спрем само върху един епизод върху многобройните едромащабни примери за ограбването на държавата България. Съществуват ли подобни аналози в страните , на които ние формално се стремим да подражаваме. Да! Ще посочим Германия. Но след като се запознаем с фактите и направим съпоставката ще констатираме, че размерът на нарушенията и последствията за извършителите им са несравними с тези, които периодично стават достояние за гражданите на републиката ни.

България – януари 2020 година. Между съдружниците в крупния хазартен бизнес Васил Божков /Черепа/ и Цветомир Найденов настъпи разрив, прераснал в словесна и процесуална война. Тогава Найденов сигнализира, че Черепа в разстояние на 5 години със съдействието на чиновниците от Комисията по хазарта е ощетил държавния бюджет с около 700 милион лева.

Съобщението шокира обществеността. Парламентът поиска обяснения. Корумпираната държавна машина беше принудена тромаво да се размърда. Държавата, в лицето на управляващия екип и с чиято благословия Черепа изгради мощна бизнес империя и повече от 2 десетилетия беше под нейния чадър, внезапно реши, че той е един от най- опасните престъпници. Финансовото министерство обяви, че фирмите на Божков в продължение на 5 години са внасяли занижен размер на дължими такси и данъци.

Защо? Обясненията бяха наивни и трудно биха издържали пред безпристрастен съд.. Срещу фирмите на Черепа бяха предявени като дължими със задна дата данъци ,такси и лихви в размер на около 700 милиона лева.

Главният счетоводител на републиката – финансовият министър Владислав Горанов застана пред телевизионните камери и с лице, излъчващо детинска невинност и искреност, спокойно заяви: „ Не нося вина за това, че служители на Божков заедно с членове на Комисията по хазарт са прилагали грешно закон, в резултат на което се дължат 700 милиона лева.“ Ясно и точно казано. Оправда се човекът.

Не остана назад и началникът му. Пред телевизионния екран министър-председателят Бойко Борисов добродушно се усмихна , простодушно разтвори ръце и доверително изрече : „И аз не знам как е станала тази работа“. Симпатяга. Истински човек от народа. Как да не гласуваш за него. И още един словесен бисер.

„ Аз съм прост, но и вие сте прости , затова добре се разбираме“. Тази фраза, изречена от премиера, битува в публичното и медийно пространство. Автентично или импровизирано, това изречение напълно подхожда на манталитета му да играе ролята на „човек от народа“. Дали е прост или се прави на такъв? Безспорното в случая е, че добре се е вживял в ролята на политически хитрец. Като такъв, който щедро ръси факти, цифри, поучения и заключения за неща, по които е тотално неграмотен, както и периодично да се оплита и противоречи в неконтролируемата си словоохотливост.

Да си служиш с подобен тепегьозлук /наглост/ направо си е изкуство в най-отвратителния му вид. И главният отговарящ за делата в държавата добре го усвоил през трите си мандата. В скандала „Божков“ Борисов твърди, че безобразията в хазартния бизнес са се случвали изцяло зад гърба му и са правени от чиновници от Комисията по хазарта. А тази комисия е просто един орган под шапката на министъра на финансите. Изтичането на стотици милиони ежегодно в продължение на 5 години е невъзможно да стане без знанието на министъра и на началника му – премиера. И механизмът на престъпната дейност, която скромно наричат „ощетяване на бюджета“, необезпокоявано щеше да си продължава, ако не беше конфликта между две водещи фигури в хазарта .

Има ли подобни случаи в други европейски държави, от които ние формално се учим. Да! Подобни примери присъстват и там. Само, че размерът на нарушенията и последствията за извършителите им са несравними с тези , които периодично стават достояние на гражданите на републиката ни.

Германия, 1998-99 година. Финансови ревизори засичат, че за 15 годишен период в партийната каса на Християндемократическия съюз /ХДС/ са постъпили около 50 млн. марки с неизяснен произход. Тридесет и шест от 50-те милиона християндемократите държали дълги години на сметки в швейцарски и лихтенщайнски банки. След 1989 г. 15 млн. от тези пари са върнати в Германия, маскирани като дарения от анонимни покойници. Четири милиона от швейцарските сметки са изчезнали Бог знае къде, а останалите 17 млн. предстояло да бъдат „репатрирани". Други 12 млн. марки, според финансовите ревизори с неизяснен произход, циркулирали в сметките на ХДС в Германия.

Това са тайни дарения в полза на ХДС, които не са облагани с данъци. Нарушен е Законът за финансиране на политическите партии. И е ощетен държавният бюджет. Резултатът е, че. няколко човека, отговарящи за фонда на партията, са подведени под отговорност и осъдени със сравнително меки присъди.

Следствието достига и до Хелмут Кол – канцлер на Германия в продължение на непрекъснати 16 години, председател на ХДС и политикът съумял да реализира падането на Берлинската стена и обединението на Германия. Той признава, че е наясно с дарение от 2 млн. марки, но отказва да назове имената на дарителите, защото е обещал да ги запази в тайна. За самият Кол последствията са, че ХДС губи изборите, ръководството на партията и неговата приемничка Ангела Меркел публично се разграничават от него, а самият той е принуден да се откаже от поста почетен председател на ХДС. Ореолът на Хелмут „Обединителя“ залязва и той изпада в забвение. Чак смъртта му през 2017 г. е повод Германия отново да си спомни за него и да отчете големите му заслуги.

Равносметката.- Германия. Вследствие незаконното укриване на 50 млн. марки е нарушен Закона за партиите. Бюджетът е ощетен с не внесен данък за тези 50 млн. марки. По това време еврото още не функционира в Германия. След въвеждането на валутния борд в България през 1997 г. и приравняването на лева към марката тази сума се равнява на 50 млн. лева. С други думи за около 15 години бюджетът на Германия е ощетен с някакъв процент от въпросните 50 милиона. При разгледания случай в България за 5 години бюджетът е ощетен с 700 млн. лева.

В Германия няколко от функционерите на ХДС получават съдебни присъди., а Хелмут Кол – Обединителя признава нарушението и понася политическите и морални последствия. Ясно и точно.

В България реакциите на властта бяха повдигане на рамене и учудено разперени ръце. След няколко месеца финансовият министър подаде оставка, но не поради въпросните 700 милиона лева, а поради несъгласие с финансовата политика, налагана от премиера. И тука е ясно и точно. Принципни хора!

Да, но с тези жестове се потвърждава едно деяние, което се нарича :безстопанственост“ в особено високи размери. За това действащият Наказателен кодекс никак не е снизходителен. Стига да има кой да го приложи. Това е по-лекият вариант. Защото има и по-тежък.

Задочно обвиняемият Васил Божков разказа в телевизионно предаване за направени договорености между него и висши представители на Финансовото министерство. Предложен му е бил вариант, при който при благосклонно тълкуване на закона той ще „спестява„ от данъчното облагане годишно сума с 9-цифрено парично изражение. Срещу, което той ще се „отблагодарява“ със солидни суми, предавани в брой. Според него даренията сумарно са около 70 милиона лева. Вероятно са се разпределяли в „черна“ партийна каса и в частни сейфове.

Такава схема звучи напълно правдоподобно. Ако твърденията на Черепа се докажат, тогава Законът е още по-строг. Стига да има кой да го приложи…….?! Не е невъзможно това да се случи. Ако не сега, то в близко бъдеще.

В заключение всеки може да направи съпоставка. Кой е Хелмут Кол – Обединителя и кой е Бойко Борисов. Какви са по измеримост те като личности. Какви са в цифрово изражение нанесените щети на държавата, за които както и да се погледне, те имат пряка отговорност като партийни и държавни ръководители. И накрая, какви са последствията за Хелмут Обединителя, за Борисов и за останалите участници.

Данни за автора

Константин Костов –публицист. Завършил магистратури в Техническия университет и Университета по национално и световно стопанство в София. Работил над 30 години в Българска академия на науките. Има издадени 6 авторски книги и около 200 публикации в печатна и електронна версия.