Медицинският туризъм у нас има реалната възможност да се развие на много високо ниво. Основното предимство е, че България е конкурентна по отношение цена/качество от редица други европейски държави. Проблемът с кадрите обаче и тук е проблем. „Много малко болници в България имат подготвени кадри, които знаят как да обслужват пациента“, каза Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация в интервю за ФАКТИ.
Доктор Кацарова, кои са големите предизвикателства пред развитието на медицинския туризъм в България?
Към момента това как България трябва да започне да се позиционира като конкурентна дестинация, предлагаща качествен целогодишен медицински туризъм, се реализира на ниво индивидуални инвеститори. Така например, на територията на курорта „Свети Константин и Елена“ има дентална клиника на световно ниво, която успява със собствени кампании да привлича целогодишно пациенти, които потребяват услуги, свързани с балнеология, SPA туризъм. Те отсядат в курорта, във Варна, както и на други места в региона, които по принцип би трябвало да затворят, ако ги няма тези пациенти.
На практика, предизвикателствата пред нас са двете водещи министерства – на здравеопазването и туризма, да създадат работна група от експерти, която да начертае плана на база на нашата визия как това трябва да се случи.
Съвсем нескромно ще кажа, че Съюзът по балнеология и SPA е в основата България да има законодателство в областта на балнео и SPA туризма, защото още през 2009 г. бяхме подпомогнати от европейската SPA асоциация, тогава започнахме да създаваме стандартите по балнео, SPA и wellness туризма и през 2016 г. беше приета Наредба 4, която определя кой може са ползва името SPA, балнео и wellness и също така благодарение на тази наредба бяха определени и минималните изисквания, които инвеститорът трябва да следва. И оттук нататък, имайки регулации в сектора, Министерството на туризма започна да прави информационни кампании, съвместно с бизнеса, за да рекламираме България като качествена дестинация за SPA туризъм.
И сега дойде времето и на медицинския туризъм. София има уникални възможности, чудесни болници. Също така, медицинските университети у нас привличат студенти от цяла Европа, които се обучават по медицина и дентална медицина. По отношение качество/цена сме много конкурентни на фона на Европа. Смятам, че това би допринесло до увеличаване на приходите и от туристическа такса за общината.
Много важно е в тази експертна група да влязат хора, които знаят какво правят. Аз самата съм писала дисертация на тази тема в Медицинския университет „Варна“.
България е единствената държава, която въобще не рекламира, дори не сме започнали да работим на тема „медицински туризъм“ на ниво държава.
Как стои въпросът с персонала?
При медицинския туризъм основен фактор е дали болниците имат подготвен персонал, който говори езици. На срещата се изразиха опасения, че много болници не са подготвени да обслужват чуждестранни пациенти, защото обслужването е функция на туризма. Много малко болници в България имат подготвени кадри, които знаят как да обслужват пациента.
Една Турция например, влизаш в една болница и хората започват от вратата да те обслужват, защото пациентът идва с болка. У нас се работи на парче.
Дадохте за пример Варна. Какво е положението с другите големи градове?
Не познавам навсякъде болниците. Това лято успях да разгледам една новооткрита болница в Бургас. Там, където има добра медицина, която е достъпна за международни пациенти и достъпността означава да има езиково подготвени кадри. В медицината не може с жестове да се разберете, както например на една блок маса, където може да покажеш на туриста къде е кафето. В медицината на входа на болниците трябва да има подготвен персонал, а именно там, където първия досег на пациента с клиент, с болницата, трябва да има подготвени езиково хора. Също така има в държави, като Германия например, имат международни отдели, които се занимават с чуждестранните пациенти. Там има за всеки пазар подготвен човек с език. И дотам ще стигнем, но е важно да започнем отнякъде.
Планирате ли да водите преговори с туроператори за привличането на пациенти от други държави?
Туроператорите ще са първите, които ще грабнат да продават такъв туристически пакет. Имаме вече такива колеги, които работят в тази сфера.
Основният проблем е, че България няма имидж. На всяко изложение има специален medical corner. Там е мястото, където болници, клиники, терапевтични центрове, се рекламират. Нас ни няма.
Затова като първа стъпка е важно туризмът да включи в своите рекламни кампании, но той ще го направи вследствие на решение на работната група и на Министерство на здравеопазването с кои направления ще излезем. Преди да решим да се показваме, трябва да решим какво ще показваме и как ще го покажем. Работната група, стандарти, решения от страна на Министерство на здравеопазването с болничната асоциация кои направления на медицината могат да изкарат България на тази карта, защото не може да тръгнем с всичко. Ако например решим да тръгнем с медицинско лечение, което в цяла Европа е покрито от техните каси и е добро и хората не чакат, то ние няма смисъл да се занимаваме с това нещо.
Давам отново пример с Турция – присаждането на коса е тяхната визитна картичка. Унгарците са тръгнали с денталната медицина.
С кой сегмент на медицината като начало може да започнем да развиваме медицинския туризъм?
Нека да оставим този отговор на работната група. Не мога да кажа. Работната група ще го реши. Аз самата имам експертиза в тази област. Като се съберем 20-30 хора, които знаем какво правим и искаме нещо да се случи, защото нашата организация, не е от сдруженията, които се създават, за да се усвоят едни пари. Ние се създадохме 2006 г. за да свършим полезна работа, както за бизнеса на участващите в този процес, така и за държавата, защото сме партньор. Нашето НПО е партньор и на държава и на общини и правим връзката с университетските среди.
