Кремъл умишлено дави Молдова в контролиран хаос

Владимир РОСТОЦКИ, политолог

Русия възлага големи надежди на овладяната криза в Приднестровието. С негова помощ Москва се стреми да убие няколко заека с един куршум, а именно: да смени прозападното ръководство в Република Молдова с проруско, да спре процеса на присъединяване на Молдова към ЕС и, ако е възможно, дори да принуди Киев да възобнови транзита на руски природен газ през Украйна за Европа (формално в интерес на Молдова, но реално да продължи доставките на газ за Словакия, Унгария и Австрия).

Русия се опитва да постигне всички тези цели чрез енергийната криза, която инициира на левия бряг на Днестър в края на 2024 г. Тази криза, според плана на Кремъл, се очаква да ескалира в мащабна хуманитарна катастрофа до февруари 2025 г. (част от стратегията за контролиран хаос, често използвана в Москва).

Като цяло последните президентски избори в Молдова показаха, че населението на страната не е единно във външнополитическата си ориентация. Част от нейните граждани все още гледат с възхищение към Русия, докато последната не губи надежда да спре евроинтеграционния курс на Кишинев и да запази бившата си колония в собствената си орбита.

Повечето поддръжници на диктатурата на Путин са съсредоточени в две автономни области в рамките на Молдова, Гагаузия и Приднестровието, и именно с тях Русия работи най-тясно през последните 2 години (след няколко опита за преврат и завземането на властта в Кишинев от про-руските сили с участието на бойци от групата Вагнер и други чуждестранни наемници.

Ключовият факт е, че в продължение на 30 години един сепаратистки регион с проруски марионетен режим, наречен „Приднестровска молдовска република“ (ПМР), де факто получаваше „синьо гориво“ от Русия абсолютно безплатно. По този начин Москва спонсорираше една от зоните на нестабилност в постсъветското пространство, чрез която планираше да си възстанови позициите в тези територии (същото се отнасяше и за Нагорни Карабах в Азербайджан, както и за Абхазия и Южна Осетия през Грузия).

Вместо това де юре Москва отправи искането да плати за газа, доставян на левия бряг на Днестър, не към Тираспол (т.нар. столица на Приднестровския регион), а към Кишинев. Правителството на Молдова никога не е признавало отговорността си за отпуснатите му плащания, но на формално ниво задълженията на Кишинев към Кремъл растат и се натрупват.

Веднага след като Европейският съюз предостави на Молдова статут на кандидат член, Москва незабавно поиска значително плащане за газа, доставян в продължение на десетилетия на проруските сепаратисти в Приднестровието (и също така рязко увеличи цената ѝ за основната част на Молдова). Когато Кишинев за пореден път отказа да уреди дълга на Тираспол и делото беше отнесено до международни арбитражни съдилища, Русия отговори с по-строги, по-радикални мерки – обяви пълно спиране на доставките на газ за ПМР до ​​изплащане на дълга. Това се случи през декември 2024 г., дори преди Украйна да спре транзита на руски газ през нейна територия на 1 януари 2025 г. Що се отнася до основната част на Молдова, нейната енергийна сигурност беше значително подсилена през 2022 г. с пускането в експлоатация на нов тръбопровод за транспортиране на газ от Румъния.

Въпреки факта, че както Букурещ, така и Кишинев предложиха своевременно енергийна помощ на Тираспол, властите на ПМР демонстративно я отхвърлиха, без да дават никакви аргументи в полза на абсурдното си решение. По-късно Украйна също предложи да осигури хуманитарни енергийни доставки на Приднестровието (както под формата на газ, така и на антрацитни въглища).

Тираспол обаче послушно следва инструкциите на Москва и отказва да окаже помощ на жителите на левия бряг на Днестър. Целта на Русия е изкуствено да създаде ситуация на хуманитарна катастрофа в региона на Приднестровието, да обвини прозападното ръководство на Молдова в безотговорно отношение към собственото си население, да провокира масови социални и икономически вълнения и да постигне смяна на правителството в страната. В същото време Москва ще окаже натиск върху Киев, Брюксел и различни международни организации, лобирайки за възобновяване на транзита на руското „синьо гориво“ през Украйна, като подчертава, че това ще помогне за преодоляване на енергийните проблеми на Приднестровския регион.

Струва си да се обърне внимание и на факта, че ПМР изпитва не само недостиг на природен газ, но и сериозен недостиг на електроенергия, тъй като през последните десетилетия електроенергията се генерираше в местна топлоелектрическа централа, която работеше... разбира се, на руски газ, доставен безплатно в големи количества.

В момента приднестровската когенерационна централа спешно е преминала към работа с въглища, част от които някога са били внасяни от Донецка област на Украйна, чиито територии сега са или под окупация, или са обект на активни военни действия. Запасите от антрацитни въглища в ПМР ще стигнат само до края на януари и началото на февруари (интензивността на използване на този енергиен източник зависи и от това колко студени ще бъдат двата зимни месеца тази година).

Като цяло, за да се осигури правилното функциониране на региона на Приднестровието, местната когенерационна централа трябва да използва хиляда тона въглища на ден, което представлява значително количество. Дори ако ПМР се съгласи да приеме хуманитарна помощ и Европейският съюз плати за вноса на въглища от Румъния и Украйна (в момента се водят преговори), тези доставки вероятно ще бъдат недостатъчни поради изключително големите количества въглища, необходими на левия бряг на Днестър.

Като се има предвид това, Русия може да се опита да убие още един заек. Например, Москва ще предложи да докара въглищата, от които Тираспол критично се нуждае, по море от пристанищата на Азовско море. Нещо повече, Кремъл може дори да се съгласи да поеме всички разходи по закупуването и транспортирането на въглища от Южна Африка. В този случай Турция ще бъде принудена да пропусне през Босфора руски шлепове със спасителни въглища.

При тези обстоятелства, както някои наблюдатели не изключват, руснаците може да се опитат да скрият оръжия, боеприпаси и дори малки специални части в трюмовете на своите баржи. Приднестровието обаче няма излаз на брега на Черно море и всичко това може да стигне до ПМР само през Гюргеулещ, единственото пристанище в Молдова на брега на Дунав, което има излаз на Черно море.

Ясно е, че молдовските граничари и митничари ще проверяват съвестно и щателно всички кораби, превозващи товари за региона на Приднестровието, да не говорим за тези, в които е замесена Русия на Путин (дори ако са етикетирани като хуманитарни доставки). Що се отнася до хипотетичния опит на руснаците да превземат коварно самото пристанище Гюрджюлещ (като част от специална операция), повечето военни анализатори смятат подобен сценарий за изключително малко вероятен (въпреки че чисто теоретично не може да бъде изключен).

Като цяло последните събития в Грузия, Азербайджан и Молдова показват, че авторитарната Русия на Путин се чувства достатъчно уверена, за да се състезава за възстановяване на влиянието си в бившия СССР. В същото време Москва в момента е ограничена в провеждането на своите хибридни войни и специални операции със съседни държави поради войната с Украйна, която продължава вече почти три години. Няма съмнение, че евентуална руска победа в тази война (или принуждаване на Киев към несправедливо мирно споразумение) само ще развърже ръцете на Кремъл и ще му позволи да засили възстановяването на империята/СССР в други области.