Libération: В България постилат червения килим за „Газпром”

Изпълнителната власт, назначена на 1 август от проруския президент, планира отново да се обърне към "Газпром", докато доставките на газ от Русия са спрени от април, пише френският вестник Libération.

Българското служебно правителство е на власт едва от 16 дни, но вече се готви да посрещне втория си протест. През миналата седмица демонстранти развяваха европейски знамена и надписи "Газпром, върви си у дома" под прозорците на действащия премиер, обвинен, че се опитва да накара страната да вземе проруски завой. На протестиращите не им липсват аргументи. Гълъб Донев беше назначен от президента Румен Радев - човек, който винаги открито е култивирал близостта си с Москва. Неговото правителство, което трябваше да се ограничи до управлението на текущите проблеми, се опита веднага щом встъпи в длъжност, да изпрати сигнали на добра воля до Кремъл.

Контрастът с бившето правителство не би могъл да бъде по-ярък. Преди да падне, най-вече заради разногласия по отношение на Русия, правителството на Кирил Петков беше решително на страната на Украйна и отказа да плаща за руски газ в рубли. В резултат на това България, заедно с Полша, беше първата страна, на която Москва спря газа през април. Четири месеца по-късно и по въпроса за газа Гълъб Донев показа своята геополитическа ориентация. Още в първите си дни на власт неговото правителство спря газовата връзка с Гърция, която трябваше да влезе в експлоатация през следващите седмици. Технически завършен от 8 юли, интерконекторът чакаше само разрешение за експлоатация, за да свърже страната с южноевропейския газов коридор и с доставките на азерски газ. Инфраструктурата трябваше да бъде в центъра на стратегията за енергийна диверсификация на България, която до пролетта беше над 90% зависима от руския газ.

"Спасителят от североизток"

За свое оправдание министърът на транспорта твърдеше, че интерконектора е неизправен и газ до България не достига, което веднага беше опровергано от компанията, която трябва да го обслужва. В очите на неговия предшественик това е само груба маневра за подновяване на дискусиите с "Газпром". "Ако интерконекторът не заработи навреме, България ще се окаже в много сложна ситуация предвид цената на доставките през зимата. Това е моментът, когато "великият спасител от североизтока" ще влезе в действие", каза той, посочвайки Русия.

Всъщност тази стратегия вече е започнала да работи. Служебното правителство продължава да обвинява в "грешки" своите предшественици и да размахва заплахата от зима под ритъма на прекъсвания на отоплението. Всъщност процентът на запълване на резервите е само около 55%, почти двадесет пункта под средното за Европа. По телевизията зам.-министърът на енергетиката вече се изпусна, че договорът с "Газпром" не е непременно нещо лошо. "Вратите, които бяха затворени с трясък, бавно се отварят", каза той.

В същото време София се готви да екстрадира руски гражданин, който отдавна живее в България. 46-годишният Алексей Алчин е отявлен критик на режима на Путин. В първите дни на войната той изгори публично руския си паспорт. На 8 август съдът във Варна, крайбрежен град, където има много руснаци, разреши екстрадицията му. Официално Москва го търси по дело за данъчни измами, което датира от 2015 г., но делото е предадено на София едва след началото на войната и мъжът никога не е бил притеснен по време на редовните си завръщания в родината.

След нахлуването в Украйна членовете на Европейския съюз замразиха екстрадициите в Русия. През март министрите на правосъдието на 27-те държави-членки прецениха, че нарушенията на международното право, извършени от Русия, са били такива, че екстрадирането в страна, където правосъдието се манипулира, а затворническата система е печално известна с жестокостта си, вече не са оправдани. Алексей Алчин обжалва и се опита да подаде молба за убежище, но българските власти вече подготвят екстрадицията му от страната.

Нови избори

В тази страна с православна религия и славянска култура русофилството отдавна е част от политическия пейзаж, подклаждайки дебати и разногласия между партиите. След войната в Украйна обаче то придоби друга форма. Партиите и гражданите, които се определят като проевропейски, засилиха дискурса си пред лицето на появата на нови проруски политически сили. "Възраждане", крайнодясна партия, поддържаща реториката на Москва, се изкачи с 12% в социологическите проучвания след нахлуването в Украйна, възползвайки се от инфлацията и страховете на хората да не останат на студено.

Стефан Янев, бивш служебен премиер, създаде нова евроскептична партия, за да привлече по-малко радикални русофили. Българската социалистическа партия, наследница на комунизма и обичаен ретранслатор на Москва, все още има централна роля в политическата игра. Новите парламентарни избори на 2 октомври, четвъртите за осемнадесет месеца, би трябвало да покажат как тези сили печелят позиции. В контекст, в който никоя партия не може да спечели самостоятелно мнозинство, коалиционните преговори ще бъдат дълги и служебното правителство може да остане на власт по-дълго от очакваното.