За стадната имунизация на Борис Джоннсън

Коментар на Юлиян Попов във "Фейсбук"

Няколко души ме питаха за безчовечния подход на Борис Джонсън, който бил решил да развива стадна имунизация във Великобритания, и дали това не означава, че напълно е загубил ума си.

Няколко бележки по този въпрос.

1. Смятам поведението на британското правителство за разумно. Същото се отнася и до начина, по който то разговаря с хората. На някои може да им се стори крайно безотговорно, но прокуратурата още не се е намесила в случая и никой дори не знае кой е главният прокурор.

2. Важна роля играе Би Би Си, националната медия, която не просто препредава новини, но изпълнява своята образователна и инструктивна мисия. На първа страница ще намерите статии за това какви са симптомите, как да си миете ръцете, как да се грижите за психичното си здраве, каква е в политиката на страната и други.

Това не са новини и преразказ на това кой какво е казал, а материали, изготвени от журналистите на Би Би Си в полза на хората. Новините отделно.

В България подобно поведение засега съм забелязал от "Капитал" и "Свободна Европа", може да съм пропуснал някой. Националните медии обаче не вършат тази работа, нищо че ги издържа данъкоплатецът.

3. Стадната имунна защита не е правителствена стратегия. Това е доста наивна интерпретация.

Правителството обаче говори на хората откровено, без паника, без преувеличаване и без замазване на риска. Стадната имунна защита е феномен, не план. Хората са информирани за нея.

4. Правителството има две основни цели:

(а) да забави и изглади пика на заболяванията, за да може националната здравна система да има капацитет да се справя с критичните случаи;

(б) да спаси живота на възможно най-много хора.

5. Заедно с това правителството трябва да намери баланс между ограничаване на последствията директно от вируса, личните свободи, икономиката и вторичните смъртни случаи.

Вторичните смъртни случаи могат да бъдат предизвикани от претоварване на здравната система и неспособността ѝ да се грижи за други критично болни.

5. За да постигне тези две цели правителството предприема ред мерки, които обаче засега не се налагат дисциплинарно.

Както каза Борис Джонсън, "ние сме развита либерална демокрация, хората са зрели и разбират". Това е един от аргументите всички мерки да са призивни, не принудителни.

6. Интересна част от подхода на правителството е огромното усилие, което се хвърля в научни изследвания.

Една от няколкото изследователски цели е да се изработи тест, който може да установи кой е боледувал без симптоми. Само тогава ще е ясно какъв е рискът от вируса и какъв е процентът на смъртните случаи. Засега, твърдят правителствените експерти, смъртността е под 1%.

7. Великобритания разполага с един от най-развитите в света научноизследователски ресурси в сферата на биологията, вирусологията и общественото здраве.

Нещата не са в ръцете на прокуратурата или на военна болница (може би защото такава болница няма, нищо че страната има най-активната армия в Европа). Правителството разчита именно на тази експертиза.

7. Накрая: всяка държава прави каквото може, както може и по начин, който отговаря на политическото и административното ѝ устройство. Всички правят много, никой не го прави по най-добрия начин.